Page 282 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

КАРА ФЕЙЗИ

Когато Кара Фейзи започна да идва отново в съзнание,
усети първо пулсиращата болка в лицето, останала му след
удара на Кръстан, а сетне и ледените капки, които обливаха
тялото му. Агата отвори очи.
Пороен дъжд се изсипваше от небесата и заливаше

дола. Земята не успяваше да поеме огромното количество
вода, та цялата кипеше и бълбукаше.
Кара Фейзи събра сили и се изправи. Черният му жре-
бец бе наблизо и пръхтеше. От Кохейлан обаче нямаше и

помен. Кръстан и Боян също ги нямаше. Хайдутите бяха на-
пуснали дола. В него бяха останали само кърджалиите на
агата. Някои от тях бяха побягнали, уплашени от пожара.
Мнозина бяха намерили и смъртта си. Но повечето бяха ос-

танали живи и невредими.
До Кара Фейзи се приближи един от по-старите кър-
джалии, които бяха с него от много години насам – Ахме-
доглу Хасан. Той рече на главатаря:

– Хайдутите побягнаха към пожара. Сам Кръстан ги
поведе натам.
Кара Фейзи погледна на изток, където бе пожарът. Ди-
вите му пламъци се опитваха да се противопоставят на из-
ливащия се от небесата дъжд. Виеха се и се огъваха като

смъртно ранено животно. Но един по един пламъците чез-
неха, оставяйки след себе си гъсти облаци задушлив дим.

280