Page 284 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

вградена сянката на Вихра, и тоя, в който Боян в продълже-

ние на години бе опитвал да вгради своята, та да може ду-
шата му да се пренесе при тая на Вихра.
Ала коритото, над което се издигаха мостовете, тоя път
не бе сухо.
Заради проливния дъжд, който се сипеше като из ведро

над манастирската дъбрава, реката бе придошла. За първи
път от много години насам. И бе дошла със страшна сила.
Дивото ѝ течение носеше кал, клони и скали. Вълните ѝ се
разливаха по брега на коритото – шумът им бе оглушителен

и се смесваше с тоя от дъжда и пожара, който бе от другата
страна на речното корито и заради който стволовете на го-
рящите дъбове пукаха.
Когато стигна първия мост – тоя, в който бе вградена

сянката на Вихра, Боян опъна юздите на Кохейлан, та я спря
и се обърна.
Вълкадин също се спря, та се загледа в огньовете от
другата страна на бушуваща река. Видя как борещите се с

дъжда пламъци придобиват формата на огромни огнени
вълци.
Боян обърна Кохейлан и застана срещу Кръстан, Въл-
кадин и хайдутите. Реката, мостовете и огнените вълци ос-
танаха зад гърба му. Старецът извади ножа си. И с острието

му обели последния знак, който бе врязан в кората на дря-
новия му рабош.

282