Page 277 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

и Кръстан. Тоя път обаче животът на войводата слабо въл-

нуваше главатаря на кърджалиите. По-важна и ценна за
агата беше бялата кобила. За нея бе дошъл.
Все така здраво стиснал ятагана си, Кара Фейзи хукна
напред. Слепият пандур на манастира „Свети Мина“ обаче
също бе хванал дряновата си тояга, готов да атакува с нея.

И Боян пришпори кобилата напред. Слепецът замахна със
сопата си, но агата без усилие избегна удара му, отскачайки
встрани. Сетне Кара Фейзи хвана Боян за дрехите, издърпа
го и го свали от гърба на Кохейлан, хвърляйки тялото му

със страшна сила на земята.
Главата на Боян се удари в остър камък и от нея бликна
гореща кръв. Слепецът изгуби свяст.
В него миг от изток задуха силен вятър, който се появи

изведнъж и носейки със себе си горещина и обгърнати от
ален пламък облаци задушлив дим. В дола се разлетяха го-
рящи отломки и пепел. Слънцето се скри – на небето отвед-
нъж се появиха тъмни облаци, които скриха лъчите му.

Гората на изток гореше. И Кара Фейзи с право се до-
сети, че Али бег бе тоя, който за пореден път не бе изпълнил
заповедта му и който против волята на агата бе запалил
леса.

КРЪСТАН
Дъбравата на изток гореше. И паника обзе сърцата
както на кърджалиите, така и на хората на Кръстан. Някои

275