Page 346 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

му рипна на гърба и да го удуша. Докато го чаках, видях

хлопатарите, за които в началото тръгнах да ти разказвам.
По него време Трайко нямаше нужда от тях (имаше си
много по-големи и по-благозвучни чанове), та затова ги бе
нанизал всичките (а те бяха девет и бяха големи) на един
дебел кожен нашийник. И същия тоя нашийник с деветте

хлопатара, които после станаха известни като Хлопатарите
на Вълкан, Трайко държеше закачен до прозореца на коша-
рата. Там си висеше и когато щях да душа Сърбина. И щом
последният се приближи до мене, грабнах аз нашийника и

като му скочих на гърба, надянах му го на врата. Стягах, ти
казвам, колкото сила имах, а краката ми стискаха силно
песа, за да мога да се задържа върху гърба му. Като конче
го бях възседнал, а той се мяташе и скачаше. Да се отскубне

от мене се опитваше дяволът!
Понеже петте овце се бяха наплашили, събрали се бяха
в ъгъла и не мърдаха, та техните иначе благозвучни и медни
чанове не се чуваха, пък хлопатарите, дето биеха на умряло,

дрънчаха с все сила и на мене ми се стори, че цялата кошара
се превърна в един огромен хлопатар, чийто език бяхме аз
и кучето. И всеки път когато животното се мяташе, та уд-
ряше в някоя стена на колибата, хлопатарите запяваха по-
силно.

Колко усилия положих да се задържа на гърба на това
куче само аз си зная. Но въпреки това Сърбина накрая успя

344