Page 351 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ХЛОПАТАРИТЕ НА ВЪЛКАН

навън. Само по едно време от ждрелото на Клисура към Фи-

липовци се понесе песента на деветте хлопатара, които би-
еха на умряло. И същата тая песен изкара хората от домо-
вете си.
Първи излязоха Филиповчани. После Филиповчани ка-
заха на Бутроинчани и те също пристигнаха. Селяните от

двете села тръгнаха към ждрелото на Клисура. Сред тях
бяхме аз и дядо Трайко. Още видях седемте братя сърби да
вървят в същата посока.
Пътят към ждрелото минаваше високо над източния

бяг на реката. От западната ѝ страна се намираше Модра
стена, за която вече ти казах. И точно към тая скала всички
вперихме поглед, понеже върху нея, високо над реката, сто-
еше още по-измършавелият едноок вълк с хлопатарите,

дето аз му ги сложих. Те се полюшваха не от движенията
му (той не мърдаше), а от лекия ветрец, който заедно с
ехото разнасяше надалече песента им. Не мога да твърдя за
другите, но аз поне видях още, че долу до реката стои оная

глутница, която бе прогонила моя вълк, и в ония мигове тя
гледаше все нагоре.
Тогава се случи това, което никой не знаеше да се бе
случвало до тоя момент. Вълкът с хлопатарите като че сам
скочи от Модра стена надолу в пропастта. Полетя към нея,

ала преди да я стигне, тялото му се разби на няколко пъти в
скалите на ждрелото. А хлопатарите дрънчаха и дрънчаха,

349