Page 354 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Овце тогава имах за продан (имам и сега) колкото си щеш!

Само едно ме мъчеше: Какво да го правя тоя Предраг? По
него време вече течеше седемнадесетата година от живота
ми и, да ти кажа, вече не бях онова дребно и слабо момче.
Мъж и половина станах; мъж на място – като дядо ти
Трайко.

Последният, като дойде с една вест оня есенен ден при
мене, уби всичките ми желания за убийства. Понеже каза
ето какво:
– Вълкане, от Бутроинци ида. Вълците слезли през

нощта в селото и изяли всичките овце на Предраг. Сърби-
нът, казват, ни един звяр не можал да убие.
Стана ми смешно, като чух тия думи, ама имаше и още:

– Ягода – вика Трайко, – нали я знаеш?
– Знам я – викам аз. – Как да не я знам!
Ягода бе едно красиво младо девойче. Най-красивото
по него време в Бутроинци.
– Днес Ягода и Предраг трябваше сватба да вдигат –

продължи дядо Трайко. – Ала Ягода отишла при Предраг и
като го заплюла в лицето, рекла му: „Ти тука – у село, не
можа да опазиш овцете си и ни един вълк не можа да
убиеш хем си имаш и братя, и пушки. Вълкан е сам горе в
гората; и сам си опази овцете. На всичкото отгоре имаше

смелостта още като дете да се нахвърли на оня едноок
вълк. Аз по-скоро на него ще пристана, отколкото на

352