Page 360 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

А Мето Мудрин и останалите десетина мъже се вър-

нали в колибата след час-два. Не били намерили вълци, но
пък били убили няколко заека. Тях Врабчанският първенец
одрал и като ги изпекъл на запаления от съботника огън,
гостил с тях спътниците си. Вътре в колибата било тясно за
толкова много мъже, понеже самата тя представлявала само

една стая без нищо в нея. Въпреки това всички легнали сити
около огъня на земята. Поотпуснали се и някои тъкмо вече
почнали да се унасят в дрямка, когато Мудриният глас ги
стреснал, та разсънил.

Рекъл Мудрин ето какво:
– Съботнико, ти знаеш ли кой е Куцулан?
Знаел. Все пак работата му била да знае и разказва при-
казки.

– Разбира се – отговорил му Чернев.
После пак се чули думи на Мудрин:
– И аз зная.
Сетне мълчание.

А по-сетне пак Мудрин:
– Ала май има тука хора, които не знаят. Не са чували
за Куцулан. Разкажи им, Чернев, кой е той.
И Чернев почнал:
– Куцулан е най-големият и най-опасният вълк сред

вълците. Малко хора са оцелели, след като са се изпречили
на пътя му. Този звяр има едно око (другото му е извадено).
И понеже е куц (затова и името му е такова), винаги ходи

358