Page 100 - 13 конкурс кубрат

ТРАДИЦИИ

Студът беше обхванал града в капана на бялата си пелена. От комините
стремително излизаха кълбо след кълбо масивни димни облаци, завъртащи се под
тежеста си, като че ли и и те нямаха желание да бъдат навън в този момент.
От време на време се чуваше неуспешен опит за запалване двигател на кола, за
да се поддържат акумулаторите, а не да се пътува нанякъде по неразчистените пътища,
които бяха останали въображаем спомен под тонове сняг.
По къщята положението беше по-различно. В семейство Табакови например
цареше голямо оживление. Децата бяха в коледна ваканция, а отоплението в
апартамента на родителите на Серафим Табаков се нуждаеше от ремонт, така че бабата
и дядото също бяха в момента част от пейзажа тук. Ако ли някой пък направеше
грешката да ги попита, те биха отговорили, че са напълно в правото си да са тук, тъй
като на времето бяха подарили апартамента на тогавашните младоженци Серафим и
Ангелина.

В момента се приготвяше коледната трапеза и нервите бяха опънати до краен
предел. Тъщата даваше настойчиво указания, които не биваха оценявани от снахата.
Разколът между поколенията относно как точно се завиват сърмите беше на път всеки
момент да ескалира, ако бабата имаше възможността да се разсърди и прибере.
Понеже обстоятелствата позволяваха само първото, тя се задоволяваше единствено с
пускането на коментари и насмешки по посока майсторството или по-точно липсата му
у съпругата на сина ѝ.
Противоположно на жените, три поколения от мъжката част на рода Табакови се
излежаваха рамо до рамо на карирания диван, обелвайки от време на време коментар
по посока на телевизионната програма, вървяща в момента.
-Никой няма да се сети да помогне - чу се укорително от кухнята, по посока на
мъжете.
Съпругът, познавайки добре ритуала, въздъхна и изрече:
-Да помогнем ли с нещо?
-Сетихте се - след дъжд качулка вашата работа. Гледайте си там топката, а после
както винаги на готово.
Седящите на дивана се погледаха, след като не откриха един в друг чувство на
вина, скръстиха рамене и се съсредоточиха обратно в заниманието си.
В апартамента приятно се разнесе ароматът на зелеви листа, които в момента се

увиваха върху топки ориз - българска вариация на така популярното суши. Тъй като
всички врата и прозорци бяха затворени, за да не прониква белият хлад отвън,
атмосферата вътре стана повече от задушевна, но носеше в себе си онзи домашен уют,
който предлагаха именно най-студените дни в годината.
А какво оставаше до края на вечерта? Майката да се скара с бабата. Бабата с
дядото. Бащата с майката, а после всички по отделно на децата. Традиции - какво да ги
правиш?