Page 99 - 13 конкурс кубрат

Със завидна бързина той се изстреля под душа, изкъпа се с най-студената вода

на света, както сам си помисли, и след светкавичното консумиране на две кисели
млека и литри вода се метна зад волана на джипа си. Караше бавно, въпреки
закъснението си, тъй като ако го спреше сега полицията, щяха да открият повече
алкохол, отколкото кръв в него.
Студеният душ беше свършил работата си, защото караше концентрирано и
без произшествия стигна до уговорената от ловците горичка, където трябваше да е

отправната точка за дружинката. На мястото имаше само един човек, който
държеше списък в ръка и Велко спря джипа си до него.
-Часовникът ли ви е развален - с насмешка попита разпоредителят.
На него сякаш не му направи впечатление зачервеното лице и очи на
новопристигналия, както и дъхът му, за който можеше да се констатира, че е
отлежал в дъбови бъчви.
-Аз съм Велко - беше му съобщено.
-Покажете ми ловното си разрешително - Разпоредителят отбеляза нещо в

списъка и даде оказания къде да се паркира. -Дружинката ви тръгна в тази посока,
така че все още можете да ги настигнете. Само умната.
Велко не знаеше какво означаваше последната забележка. Тъй като това беше
първият му лов, той нямаше ясна концепция какво се иска от него, но и не искаше
да признае неопитността си. Решен беше да настигне набързо останалите и по
щастливо стечение на обстоятелствата да не се забележи закъснението му. Отвори
крачката и въпреки чудовищното главоболие летеше през редиците дървета по

зададената му посока.
От нейде се дочу свирка, последва лай на кучета и след това вик:
-Идат глиганите.
Дочуха се няколко изстрела и това последва ужасяващ вик на агония, беше
викът на Велко. Малко по-късно парамедиците го натовариха в линейката по корем,
защото седалището му съдържаше сериозно количество сачми. Празнота и
разочарование се четяха на ранения мъж. За да са сигурни, че е адекватен, попитаха
го за името му.

-Аз съм Велко - тъжно отговори той.