Page 98 - 13 конкурс кубрат

Публикувани разкази в:
Сборник „Гнездото“ 2019 година
Сборник „Русе град на мостове“ 2018 година
Сборник „Единадесетият" 2017 година

ВЕЛКО

Димът в заведението не даваше възможност за далечно виждане или
дълбоко вдишване. При това приглушените светлини също не помагаха, но той беше
отправил фокусиран поглед в дъното на бара, въпреки че от известно време никой
не седеше вече там.
-Казвам се Велко - мислеше си той.

Някой би се присмял на подобна елементарна мисъл, но ако се вземеше
предвид изпитото количество алкохол от Велко за изминалите няколко часа, то
спомнянето на името си беше подвиг в мирно време.
-Господине, затваряме - барманът се обърна към единствения останал
посетител в заведението.
Велко изглежда не разбра казаното, но това не изненада бармана, тъй като

все се намираха клиенти, които оставаха до края на вечерта, мъчейки се да удавят
някои от своите демони. Настоящият посетител на бара дори вече не можеше да
установи очен контакт, а само отправяше взор към нещо в далечния край на
помещението.
- Да ви повикам ли такси? - „или линейка“ - добави на ум.
Мъжът на бара все още не даваше признаци, че разбира. Той се приведе,
сякаш музиката заглушаваше думите на бармана, но тя бе спряна още преди
няколко минути. В този момент чистачката на заведението най-безцеремонно
включи осветлението и като по команда Велко стана, подкрепи се на крака и се

изстреля навън.
Дори тази последна сцена не си спомняше, когато алармата иззвъня и го
събуди няколко часа по-късно. Намираше се в собственото си легло, което беше
добрата новина, лошата беше гръмотевичната буря, развиваща се в пределите на
главата му.
-Казвам се Велко - опита се да извлече най-базовия си спомен и поне го

докара до името си. Но как беше започнало всичко снощи, за да се стигне до
алкохолиадата по-късно си оставаше мистерия.
Лежащият в махморлучна агония обискира с поглед стаята си с надеждата
нещо да му подскаже защо се беше докарал до това състояние. Очите му се спряха
на калъфа на новата ловна пушка. Синапсисите се задействаха, въпреки
алкохолното си опиянени и Велко се сети, че снощи беше почерпката по случай
първия му лов, който трябваше да се състои тази сутрин.