Page 208 - 13 конкурс кубрат
P. 208

Цветан Дочев – Дедо Скръц (ДС)
                                                       Гр. Враца


                 Роден в град Враца. Работи, пише, яде, попийва и ... каквото дойде.
            Зодия СТРЕЛЕЦ. Понякога, в мигове на резигнация се самоопределя като зодия ПУСТИНЯК.
            Тръгва към литературните си прозрения след богат житейски опит - селскостопански работник,
            бетонджия,  шлосер,  спирач  в  же  пе-то,  пощальон.  Участвайки  в  изброените  социални
            експерименти, Цветан Дочев успява да завърши начална и социална педагогика в НЗУ „Неофит
            Рилски”. Един от идеолозите на съпротивителното организирано хумористично движение във
            Враца  и  на  смехотворната  академия  „Мюзевир”.  Основното  жизнено  кредо  на  врачанския
            сатирик е, че ежедневното социално мачкане на индивида трябва да го втвърдява и че този
            процес  трябва  да  се  приема  във  фалистичен  смисъл  -  тоест,  да  довежда  потърпевшия  до
            перманентна интелектуална и духовна ерекция.
                  Книгите   на   Цветан   Дочев   „Сандали   на   босо”,   „Таралежовини”,   „Об/м/рази
            врачански”,  „Рецептите  на  Дедо  Скръц  от  Враца”,  „Смях  до  101  вица  и  обратно”  и
            Врачанщини чрез Дедо  Скръц  са  изключително  пъстри  жанрово.  Те  съдържат  къси
            разкази  със  сериозни  и  хумористични   сюжети,   анекдоти,   ситнежи,   чорлави   мисли,
            закачки на базата на псевдопечатарски грешки, афоризми и вицове.
                  Автора  има  съществен  дял  в  извеждането  на  архаичния  врачански  говор  на  бял
            свят, благодарение на който общуването става по-образно.
                  Същинското  име  на  автора  -  Цветан,  което  в  българския  именник  значи  цвете  е
            предпоставка  за  цветността  на  неговото  житейско  поведение.  А  само  човек  с  подобно
            житейско поведение би могъл да твори истински. Радичков бе казал за нашият край -този
            див Северозапад. Дочев в някаква степен продължава този градеж в устояване на дивото като
            метафора на прекрасното, което в крайна сметка ни кара да бъдем подобри и човечни. И в
            това е смисълът на неговото творчество.
   203   204   205   206   207   208   209   210   211   212   213