Page 209 - 13 конкурс кубрат

На опашка за демокрация

Опашка за банички. Част от опашката съм. Редът ми идва. Питам учтиво дали
дали баничката е със сирене, мазнината каква е? Красивичката продавачка ми се
сопва. „Нали пишело! Да чета!“ Извинявам се и пак питам дали е със сирене или

с извара баничката, или с някакъв друг продукт. Преди злата мадамка да ми
отговори, от опашката ме наричат „дядка заядлив“. Канят ми се. Щели да ме

„рендосат“. Бавел съм ги. Настоях за отговор. Продавачката-изкрещя ми. „Била с
извара баничката, ма така било прието вече навсякъде да я наричат-баничка със

сирене!“

Хвърлиха ми „баничката със сирене“. Част от тълпата ме изпрати с ръмжене.
Другата ме псуваше или кълнеше наум. (Чух ги ясно!) Мръднах няколко крачки

встрани. Отхапах от ерзаца. Бях гладен. Спомних си за баниците преди. А и мама
бе професионален майстор-баничар.

Потокът от спомени бе прекъснат от клошар, който изследваше близкото
кошче. Отпи от захвърлена бутилка с боза (маалии, добре, че не попитах от какво

е бозата!) Каза ми с усмивчица, че и баничките са като Демокрацията в България.

Дадох на клошаря пари да си купи цяла баничка - със сирене. И той се
нареди на опашката.

П.С. Тъкмо приключвах тая писаница и в една от централните телевизии

говореха българи в Америка. Твърдяха, че си правят баници с истински продукти
и какво ли още не, та да съхранят традициите.