Page 211 - 13 конкурс кубрат

Властелинът на мухобойката

Г-н Викторио повече от всичко мечтаеше да е свободен.

СВОБОДЕН!

В името на абсолютната си свобода остана сам. Без семейство, без

приятели. Пенсионира се с радост по-рано. Самопровъзгласи се за Властелин на
собствената си свобода!

Една вечер г-н Викторио се прибра. Зае се с обичайните неща: душ,
телевизия, самотна вечеря, но на Властелин на собствената си свобода!

Не след дълго го нападна рояк мухи. Сби се с тях. Взе превес. Заразмазва ги

ожесточено с мухобойката. Тъкмо г-н Викторио се бе ухилил победоносно,
нападна го друг рояк. И друг! Сякаш извираха мухите. Той ги размазваше. Бе

радостен от победите. Заспа. Свободен!

Другата вечер се прибра от свободната разходка с нетърпение. Приготви

мухобойката.

Мухите заизвираха, заизвираха. Заразмазва ги ожесточено. С мухобойката!

Г-н Викторио така и не разбра, че мухите не „извират“, а са в главата му. И го

похапват. Не разбираше, ала бе щастлив. Свободен! Свободен да размазва мухи
на воля...

Откриха го безжизнен със застинала усмивка. Беше гушнал здраво
мухобойката.