Page 387 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

КУЦУЛАН

момент, а в ранния следобед. И той не се зарадвал на по-

ранното им завръщане.
Понеже причината за него била улавянето на Куцулан.
Вързали го били Мудрин и ловците. Съблекли го били
гол до кръста и захвърлили накъде вълчата му кожа. Събот-
никът не разбрал и не питал как са го заловили. Главата на

Вълкомир била покрита с чувал – както в оня ден, когато го
били заловили Идризбейовите съратници.
Врабчанският първенец пристъпил към Чернев. В ръ-
ката си държал лъка и стрелите на Куцулан.

– Вземи, съботнико, тия оръжия на Куцулан. Ти ще ги
носиш и ще ги предадеш на Идриз бей.

VIII

В Изнебол кабасъ навлезли по залез слънце. Никой не
ги срещнал по пътя им. Никой не ги попитал дори кого во-

дят, кой е човекът със скритото лице. Било много студено и
повечето хора се били затворили в къщите си на топло. И
Мудрин, ловците, съботникът и самият Куцулан застанали
пред полуразрушената кула, съградена нявга от Кара

Фейзи. Тя била празна, пуста. Ала въпреки това Врабчанс-
кият първенец се провикнал:
– Идриз бей! Водя ти самия Куцулан!
Настанала кратка тишина. Сетне един по един жите-

лите на града започнали да излизат от къщите си и да се

385