Page 390 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

него. Докато тичал, оня вече бил заклал петима от Идриз-

бейовите съратници. Чернев му метнал лъка и стрелите.
И Куцулан ги хванал.
Това, което се случило после, станало много бързо и
Велко не успял да види и запомни всичко. Накрая обаче,
когато изстрелите и виковете стихнали, изправени стоели

само Куцулан, съботникът, хората, които се били събрали
там, за да гледат, и Идриз бей, който бягал и се опитвал да
си спаси кожата.
От нищото сякаш се появила глутницата на Вълкомир,

която профучала покрай Велко.
Когато я видели, хората от града побягнали от ужас.
Ала не тях, а бея преследвала тя. И Куцулан пристъпил
бавно напред. Заел позиция. Вдигнал лъка. Извадил стрела,

прицелил се – с това едно око той като че винаги бил при-
целен в нещо. Стрелял сякаш към облаците. Стрелата му
описала дъга в небесата. И се забила в Идриз бей, та той
паднал на земята. Вълците го настигнали. От него те оста-

вили само черния му дроб за своя господар, наречен Вълко-
мир, но познат сред хората повече като Куцулан. След тая
случка той и глутницата му се изгубили в мрака и повече
никой нищо не чул за тях.
…

Тая история аз самият научих от стари трънчани. Те
пък казваха, че са я чули от един даскал в Трън, преподавал

388