Page 385 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

КУЦУЛАН

…

На дванадесетия ден Мудрин, ловците и съботникът
попаднали за последен път на убити от Куцулан мъже,
преди да заловят самия него. И тая била най-кървавата от
всички гледки до тоя момент.
През равно поле преминавала малка река. Покрай ней-

ното корито растели високи тополи с издълбани по кората
им очи. Те – заедно с реката, очертавали границата между
земите на Куцулан и тези на Идриз бей. Чернев видял, че
мъртвите били само от тая част на реката, която принадле-

жала на Вълкомир.
Единственият оцелял разказал за случилото се.
Събрал Идриз бей всичките си ездачи, които му били
останали и тях наредил на тая част от границата. Хората из-

глеждали спокойни, защото и от другата страна на реката
полето продължавало и никъде по него не се виждал ни Ку-
цулан, ни какъвто и да е вълк. Само Идриз бей стоял на коня
си уплашен и настрани. Викнал той: „Минавайте!“ И мъ-

жете му пришпорили конете си. Полетели жребците, нав-
лезли в реката – от Куцулан още нямало и следа. Минали
реката, стъпили от другата страна на границата. И когато
тополите с очите останали зад гърбовете на конниците, то-
гава последните почнали да падат в дълбоки пропасти. Тия

трапове били изкопани и закрити с дървета от Куцулан
преди началото на тая кървава история. И едноокият бил
заложил още в дъната на пропастите десетки остри колове,

383