Page 382 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

И като превързал раните, рекъл на турчина:

– Иди сега при Идриз бей и му кажи това, което ти е
заръчал Куцулан и което разказа на нас.
…
А на осмия ден след отпътуването на Велко от Врабча,
Мудрин и сподвижниците му се намерили насред пътя, ми-

наващ през дълбокото ждрело на река Ерма. И малко преди
това ждрело срещнали други убити Идризбейови сърат-
ници. Тоя път били много повече от трима. Ала пак имало
един оцелял, който разказал за случилото се.

Заповядал бил Идриз бей на всичките тия мъже да ми-
нат през ждрелото на всяка цена и да идат да търсят помощ,
ако трябва и от Портата и султана дори. Затова беят им дал
най-добрите си коне и ги въоръжил тежко. Така те минали

границата, създадена от Куцулан (а това били два бука от
двете страни на пътя с по едно око) и като навлезли във въл-
чите земи, очаквали звярът да изскочи всеки момент на
пътя им. Ала неговите стрели дошли от върха на ждрелото,

където той вече бил заел позиция. Обърнали се турците и
вдигнали глави нагоре. Слънцето обаче също се било нас-
танило сякаш на върха на ждрелото, та между лъчите му и
турците бил само Куцулан. И същото това слънце на куция
не му пречело, но от лъчите му турците почти не виждали

едноокия. Изглеждало сякаш самото слънце стреля по тях.
Отново Куцулан оставил само един жив. Слязъл от ждре-
лото при него и му рекъл: „Да кажеш на бея само, че щом

380