Page 377 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

КУЦУЛАН

Отстъпил назад и се разтреперил (както сторил и Велко, ко-

гато погледнал в едното око на момчето преди години).
И Идриз бей – с треперещ глас, питал:
– Ти си Вълкомир, момчето на Кръстан, нали?
– Да – казал вързаният момък.
А Идриз бей явно сам се досетил, че Куцулан никога

няма да застане на негова страна. Затова направо заповядал
на съратниците си:
– Убийте го.
И ония вдигнали пушки, ала преди да натиснат спусъ-

ците, чул се гласът на едноокия:
– По-добре за вас е да не стреляте.
Чул тия негови думи, Чернев си помислил, че той наис-
тина знае, че е избран да погуби бея и че няма да умре,

преди да го е направил, та затова е толкова спокоен. Идриз
бей обаче му се изсмял и му рекъл:
– Защо? Ще ни убиеш ли? Убий ни де!
Куцулан не отговорил.

После беят пак заповядал:
– Стреляйте!
Чул се първият изстрел, ала той не дошъл от пищовите
на съратниците на бея, а от един от кремъклиите на Кръс-
тан. Войводата изскочил от гората. Яхнал бил кон и препус-

кайки на такъв срещу турците, стрелял по тях. Първо улу-
чил тоя, който бил насочил пушка срещу Вълкомир. Пос-

375