Page 378 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

ледният скочил от коня и като взел камата и кремъчния пи-

щов от падналия мъртъв до него турчин, срязал въжетата, с
които били вързани ръцете му, та почнал и той да стреля.
Понеже старият войвода изскочил зад гърба на тур-
ците, ония се намирали като между чук и наковалня. Обър-
нели ли се да стрелят към Кръстан, застрелвал ги Куцулан.

Стреляли ли към Куцулан, пронизвали ги куршумите на
Кръстан. Два от последните ранили тежко Идриз бей, ала
той не паднал от коня си, а го пришпорил към войводата.
Стрелял по него и го улучил.

Кръстан паднал мъртъв на поляната.
А Идриз бей минал през трупа му с коня си и се изгубил
в гората. След като Вълкомир избил и последните турци на
поляната, отишъл до безжизненото тяло на мъжа, който го

бил отгледал. Няколко сълзи се стекли от едното му око,
когато прегърнал мъртвия Кръстан. Сетне закрещял ярос-
тно. И това бил вик, който наистина не бил приличен на чо-
вешки. Самият Велко повярвал, че Вълкомир наистина е

Куцулан и наистина е звяр. Когато крясъците му преста-
нали, настъпила тишина. Отвисоко – на скалата, Чернев ви-
дял недалеч сред гората – в оная нейна част, която не била
толкова гъста, коня на Идриз бей и до него – ездача му. Пос-
ледният бил спрял, за да превърже раните си. Навярно бил

спокоен, че не може да бъде настигнат от едноокия мъж,

376