Page 381 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

КУЦУЛАН

И тримата турци яздели от Изнебол кабасъ. Ала по едно

време излезли с конете си на една поляна, след която след-
вала същата тая брезова гора. По стволовете на първите ѝ
дървета видели издълбани с нож очи. По едно око имало
всяко дръвче. Сетне конете станали нервни и се разтрепе-
рили. Не искали да минават покрай очите. Затова тримата

ездачи оставили жребците си на поляната и сами отишли да
проверят и огледат местността. Плахо и с оръжия в ръка
прекрачили те в брезовата гора, когато се чул наблизо
вълчи вой. Конете им избягали и от нищото сякаш към тях

зафучали стрели. Двама от тримата умрели. Третият оце-
лял. И след малко сред дърветата се показал Куцулан с два
вълка от двете си страни. Той рекъл на ранения турчин: „Да
идеш при Идриз бей и да му кажеш, че тия очи, които съм

издълбал в дърветата, очертават границите на Изнебол
кабасъ. Прекрачи ли я той или някой от хората му, мъртъв
е. Тебе сега те пускам, за да му разкажеш. Видя ли те пак
да прекрачваш границата, ще те убия. Знай и кажи на Ид-

риз бей, че излезе ли от Изнебол кабасъ, навлиза в моите
територии! Да му мисли!“
Чул разказа на единия оцелял, Велко разбрал, че се на-
мира в земите на Куцулан. Отишъл да види очите по кората
на брезите. Наистина били там. И съботникът си помислил,

че Мудрин и останалите мъже ще се уплашат и ще искат да
напуснат Куцулановата територия. Ала не станало така.

– Трябва да помогнем на човека – рекъл Мудрин.

379