Page 395 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Земя като решето

К
огато аз, поп Михаил, дочух виковете и караниците
навън, облякох се и с облекчение изоставих стените на
тая и без това опустяла вече къща, която някога наричах
родна. Ала щом оставих входната врата да хлопне зад гърба

ми и големия студ да удари голото ми чело, и ето, настана
пак тишина, та аз не успях да разбера откъде бе дошъл шу-
мът. Навън беше пусто. Мрак бе погълнал цялото село. И
понеже не исках да преклоня глава и да изпълня волята на

студа, не се прибрах на топло, ами останах на двора, загле-
дан в този на Кара Кольо, който се намираше досами моя.
И видях – макар и мъчно, в тъмното, че дворът е, тъй
да се каже, целият покрит от първо сътворени от ръцете на

дърворезбаря Кара Кольо, а после счупени (навярно пак от
същите) дървени фигури, изобразяващи един и същ млад
мъж. Те бяха толкова натрошени (някои и недовършени), че
човек така като ги гледа, едва ли би могъл и да предположи

дори, че това са все образи на един момък. И едва ли би
могъл да го разпознае, ако не е разбрал преди това кой

393