Page 398 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Държах аз тая манерка с мълчана вода и си помислих,

че не ѝ е дошло времето да бъде позната, тъй както на де-
войката пред мене не бе настъпил часът да бъзе позната. И
това го решавах не аз. Решила си го бе самата Росица.
Такива мисли ме бяха обзели, когато от дома на дърво-
резбаря се дочу шум. Обърнах се и видях Кара Кольо да из-

лиза от своята къща, нарамил пушката си. Накъде бе тръг-
нал в тоя късен час? И наистина аз не го мислих много. Ре-
ших да тръгна с него, накъдето и да вървеше пътят му.
Преди да го направя, видях, че Росица бе изчезнала. Сто-

пила се бе сякаш в тъмнината. Ала нейната манерка с мъл-
чана вода бе останала у мене. И аз, като я прибрах под сво-
ята риза, тръгнах без да говоря, по следите на Кара Кольо.

***

Тая случка, за която вече тръгнах да говоря, се случи
преди много, много време в Трънско и по-право казано в
Драговци. Не помня коя точно бе годината. Ала важно е да
се знае, че това се случи в нощта срещу Коледа, ще рече –
по време на тия дни, които се наричат Мръсни. И това са

всичките дни от Коледа до Йордановден, а се наричат
Мръсни не заради друго, ами понеже са нечисти и по това
време Христос е още некръстен, още е Млада Бога. И през

тия дни, казваше и вярваше народът, Земята е като решето
и излизат всякакви страшни чудовища, та затова е най-

396