Page 400 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Кара Кольо намразил Бога. Не позволявал също така и на

Мара Лехуса и на по-малкия им син Огнен да Го почитат. И
аз знаех, знаеха и всички в селото, че тая нощ в дома на Кара
Кольо не ще гори бъдник, не ще има празнична трапеза,
присъща за Бъдни вечер и нощта срещу Коледа…
Дойдох си на село само няколко дни преди нощта, в ко-

ято се случи тая случка – по Игнажден. И сега си мисля, че
тоя ден Кара Кольо ме пусна у дома си само защото не зна-
еше, че аз тропам на вратата му. Понеже като влезнах, ог-
леда ме, позна ме и ме изгони. Зная, че е грехота, но винаги

съм предпочитал да мисля, че го направи заради расото, за-
ради Бога, който погуби Тодора. Ала друга част от мене си
знае, че Кара Кольо ме изгони заради това, че двамата с него
бяхме побратими. И само тоя, който има побратим, знае

какво е да имаш побратим. То не е като да имаш брат. По-
силно е. Защото са те кръстили в една вода с него и си му
се клел във вярност пред Свети Иван по Йордановден. Поб-
ратимите винаги са заедно. Винаги си помагат. А пък аз

изоставих своя преди години… И не видях сватбата му и не
познавах децата му. Не бях в хубавите моменти от живота
му, но сега, когато той бе в лош период, аз се завърнах. А
Кара Кольо, като ми хлопна вратата пред лицето по Игнаж-
ден, сякаш ми каза: „За какво си дошъл? Не беше до мене,

когато исках да ти говоря. Сега си тука, а на мене само ми
се мълчи, Михаиле…“ Когато го последвах в гората навръх

398