Page 401 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ЗЕМЯ КАТО РЕШЕТО

Бъдни вечер, казах си аз наум: „Хубаво, Кольо. Нека мъл-

чим. Тъй или иначе това трябва да правим, докато нося
мълчаната вода на Росица.“

***

Защо, Кара Кольо, оставяш Огнен и Мара Лехуса сами
в тоя светъл празник? И наистина, накъде отиваш? Нима не

знаеш, че е казано: „Молете се, да не се случи бягството
16
ви зиме или в събота.“ То ще рече: „Молете се, да не се
случи бягството ви по време, в което лошото у вас преоб-
ладава, пък вие пропилявате живота си в безделие.“
Не знаех накъде е тръгнал моят побратим. Вървях зад

него, а той дума не обелваше – сякаш мене ме нямаше. От
време на време Кара Кольо се спираше да се огледа, та аз
мярках красивото му брадато лице. Ако синовете му са го

наследили от него, благословени ще да са били. И ако са
взели и ония големи негови рамене, завиждам им. Годините
на Кара Кольо не заличиха хубостта му, а напротив – нап-
равили я бяха по-голяма. И само смъртта на Тодор я помра-
чаваше.

Пътят водеше само нагоре и нагоре, та аз бързо се умо-
рих. Помислих си, че ако Кара Кольо е решил да стигне
върха на планината, няма да имам сили да го следвам още

дълго. Оказа се обаче, че той иска да премине от другата ѝ

16 Мат. 24:20
399