Page 399 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ЗЕМЯ КАТО РЕШЕТО

добре през нощта човек да си стои дома, да не би да се

окаже на пътя на нещо, което не иска да среща.
А точно такава една нежелана иначе среща ни се случи
на двамата с Кара Кольо оная нощ. И преди това всички
други селяни вярваха, че ако такава е писано да се случи на
някого от Кара-Кольови, то това ще е само и единствено не-

говата жена, позната като Мара Лехуса. А лехуса се нари-
чаше всяка родилка до четиридесетия ден от раждането ѝ.
И през това време тя е на тая граница, която е между света
на живите и света на мъртвите. И за да престане да бъде

лехуса, тя трябва да спазва определени правила. Добре, ама
когато Мара родила първия син на Кара Кольо, наречен То-
дор, тя нямала време да ги спазва и не ги спазвала. Та ето
затова всички в Драговци я познаваха като вечната лехуса

и стояха настрани от нея. На мене това ми беше смешно,
понеже я познавах и знаех, че никому зло не мисли. И мъ-
жът ѝ бе добър. Някога. Преди да загине в гората синът им
Тодор.

За това разбрах няколко години по-късно, понеже от-
давна бях далеч от Трънско… Случила се бе тая трагедия в
гората по време на лов. Намерили младия Тодор на земята
мъртъв, опрял гръб у едно старо ябълково дърво. Непокът-
нат. Сякаш заспал. И когато Кара Кольо го видял, били се

събрали вече всички ловци около сина му. И той питал:
„Кой стори това на детето ми?“ Пък някой се обадил и
рекъл: „Божа работа е това, Кара Кольо.“ И оттогава

397