Page 404 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

беше живо, бе трепетликата. А трепетликата, то се знае, е

прокълната от Богородица. Защото, когато Божията майка
приспивала Исуса в гората, всички дървета млъкнали, за да
не прекъснат съня му; само трепетликата нехаела и не
спряла своите клони. А аз, като чух песента ѝ и още чух как
песента на другите дървета спира, разбрах, че е дошло Рож-

дество, но се и уплаших, понеже ето в тоя момент настъпи
първият от Мръсните дни и нощи. Като се страхувах и зам-
ръзвах, приближих се още по-близо до ябълката и като взех
две сухи дървета, започнах да ги трия. Тъй по пълнолуние

малко по малко по-късно сътворих онова, което ние като
деца наричахме жив огън. И не зная дали той имаше ня-
какви магически сили, но важното за мене бе да ме стопли.
И го направи. Посгря и душата ми и аз вече не обръщах тол-

кова внимание на трепетликата. Все пак по едно време се
обърнах да я погледна, но погледът ми се спря не върху нея,
ами върху манерката с мълчана вода на Росица, която си-
гурно бях изпуснал по време на падането ми и сега я нами-

рах по средата на поляната – между ябълката и трепетли-
ката. Ядосах се на себе си. Как можах чак сега да забележа,
че не е у мене! Изоставих живия огън, който гореше близо
до ябълковото дърво, и запълзях обратно към мълчаната
вода. Стигнах я и взех манерката в ръцете си. Там си и ос-

тана – в ръцете ми, и не я прибрах под ризата, когато иззад
трепетликата се появи Кара Кольо, стиснал здраво своята
пушка.

402