Page 409 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ЗЕМЯ КАТО РЕШЕТО

не знае Тодора! Не го знае и сега го вижда всякакъв, но не

и такъв, какъвто беше. Защо, Кара Кольо, не му разкажеш
за сина си? Или предпочиташ всички да виждат Тодора та-
къв – като чудовище, като нещо неопределено? Ти, Кара
Кольо, продължаваш да убиваш сина си и след смъртта
му… Ето, Росица е влюбена в другия ти син – Огнен, и ни-

кога на е любела Тодора. Ала ти не им даваш да се женят.
Защо? Нали в жилите на техния син – ако имат такъв, ще
тече пак Тодорова кръв. И той, и ти, и целият ти род ще
продължи да живее чрез тоя син. Ако не е на Тодор, на

брата му ще е. И ако Росица не е на Тодор, на брата му ще
е. То е все едно. Колко години вече Огнен те моли да ходи
коледар? А ти не му даваш, понеже който ходи коледар,
може след това вече да се жени, и ти знаеш, че Огнен само

Росица иска. И коя година вече на Бъдни вечер Росица
прави някакви безполезни магии за любов, като да краде и
заравя климията от каруцата на Огнен? И чака да чуе името
му под прозореца на дома ти, след като незабелязано се е

измъкнала от вкъщи, понеже – то се знае, който се измъкне
от трапезата на Бъдни вечер, без да го видят и отиде до про-
зореца на друга къща, първото име, което чуе, ще бъде на
бъдещия любим. Такива неща прави Росица всяка година,
понеже не знае, че Огнен нея само иска. Ти, Кара Кольо, не

даваш на тия двамата да живеят живота си, ще рече – уби-
ваш ги. Ала ги убиваш бавно и мъчително. И аз, тъй като
съм милостив, ще отида и ще ги убия бързо.

407