Page 413 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ЗЕМЯ КАТО РЕШЕТО

на Росица. А оная като го видя дори само така пременен,

скочи му и го разцелува… Ала почакай, Росице! За къде
бързаш така сякаш всичко е решено вече? Нали знаеш, че
Огнен трябва първо да откупи твоя кравай, за да може да те
вземе, та да се венчаете наесен? И Огнен – то се знае, ето,
дава всичко, което има, за тебе. Ала идва и Страхил. И той

дава всичко, Росице, за тебе и неговите пари са повече,
много повече от тия на Огнен. Но ако ти си мислиш, че това
е краят и всичко е решено, недей! Понеже ето, виж, Огнен
изважда изпод коледарското си наметало нещо, което аз

знаех, че принадлежи не на мене, а на него и затова му го
дадох, а пък той сега го подарява на тебе. И това е цъфна-
лата ябълка, ще рече – плодородието, и с нея, Росице, той
откупва твоя кравай от всички!...

Зави се сетне едно хоро, дето ми се стори тогава, че
край няма. И аз само го гледах, понеже с тоя крак не можех
да играя. А като го гледах, видях сякаш живота. Ето, Кара
Кольо го водеше. До него бе Огнен. Кара Кольо се измори

след време и остави сина си да води хорото. И винаги някой
се изморяваше и се предаваше и друг идваше на неговото
място. И така докато хорото не свърши, а то свършваше чак
когато музиката спираше да свири.
Вече казах, че винаги съм имал дарбата да чета по уст-

ните на хората. Но тая вечер се научих – научи се и Кара
Кольо, на нещо по-важно – да гледам на нещата първо със
сърцето и после с очите. Ала нещата не винаги са такива,

411