Page 414 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

каквито ги виждат твоите очи и сърце. Та затова е по-добре

да ги погледнеш и през чужди такива, за да можеш да съз-
реш и да се убедиш, че наистина си съзрял правдата. Може
би ако бях способен на това преди, нямаше да видя Тодор
като чудовище. Може би ако Кара Кольо беше способен на
това преди, нямаше да остави сина си неопят и да позволява

родът му да върви към заличаване. Но това е вече минало…
Седях аз сред малкото хора, дето не играеха хоро. Сред
тях бе и Кара Кольо. Видях устните му да разказват за То-
дор – колко бил красив, колко бил млад, как се смеел, как

добре танцувал. И още много говореше бащата за сина си и
гледаше по-малкия, та му се радваше така, както се радваше
на добра дърворезба, върху която е работил доста време, та
я е завършил. И си мисля, че той не се е радвал толкова на

сина си, когато се е родил, колкото сега, когато вече бе за-
вършен мъж. Оттогава насетне винаги когато Тодор идваше
в съзнанието ми, се появяваше не като Караконджул, а като
момък, приличен на тоя, който сега водеше хорото – брат

му… Както у Огнен оная коледна нощ малкото намусено
момче умря и се роди един горд и щастлив сгоден мъж, тъй
умря и оня поп Михаил, който за първи път от много години
се завърна на село, и се роди друг. Като знаех, че имам още
много работа да свърша за тия хора от родния ми край (най-

напред време беше Тодор да бъде опят, а сетне решен бях
да венчая Росица и Огнен), останах там, където съм сега и

412