Page 412 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Видях, видя и Кара Кольо, как вратата на дома му се

отваря. Излезе Огнен! Да, изпреварили бяхме и Каракон-
джула. А разбрах, че това е Огнен заради голямата му при-
лика с баща му. И той като Кара Кольо можеше да бъде хем
мрачен и сърдит, хем красив. Ала още по-красив стана
сетне, когато чу думите на баща си, които аз нито чух, нито

можех да прочета по устните му, защото той бе далече и
виждах само гърба му, но се досещах какви са те. Възрадва
се от тях Огнен. Разцелува баща си и се върна обратно
вкъщи. Кара Кольо пък постоя още няколко мига загледан

в ония пръснати по целия двор дървени фигури. И тогава си
помислих (и бях прав), че Кара Кольо е искал да изобрази
своя син Тодор, но не е могъл да придаде всичките му ка-
чества, черти, държание, глас на едно дърво… Събра той

фигурите от двора си и ги внесе в своята къща. След ня-
колко секунди само те се превърнаха в огън, който огря
дома му – в Бъдник. Чух стопанина да говори нещо. И до-
като приказваше, тоя път огънят не угасна.

Когато излезе заедно с Огнен навън, последният бе пре-
менен вече и бързаше да се присъедини към дружината на
останалите коледари, дето вече наближаваха дома на Ро-
сица. А аз, като закуцуках, пресрещнах го и му дадох нещо,
което знаех, че не принадлежи на мене, а на него. И това бе

цъфналата ябълкова клонка.
И така дойде и тоя миг (дето никой от селото не очак-
ваше да дойде), в който Огнен застана като коледар в двора

410