Page 408 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

повелята му. Но Бъдникът не угасна, когато Караконджулът

заговори и каза ето какво:
– Какви ги вършиш, Кара Кольо?
Имах аз такава една дарба, която ми позволяваше не
само да чувам думите на хората, но и да ги чета по устните
им. И когато Караконджулът рече и аз чух да казва: „Какви

ги вършиш, Кара Кольо?“, прочетох друго по устните му и
то бе ето какво: „Какви ги вършиш бе, тате?“ Още странно
ми се стори това, че гласът сякаш не идеше от Каракон-
джула, ами бе далечен. Дали пък не идеше от Бъдника? И

дали тоя Бъдник не бе като горящия храст, чрез който Яхве
говорил на Мойсей и му заповядвал що да върши в Египет?
Не зная. Възможно е...
Каза още Караконджулът ето какво:

– Колко време мина, откакто Тодор умря? Много
време. И твоят син Тодор любеше Росица и искаше да се
ожени за нея. Ала то не стана – когато гласът казваше Тодор
и когато говореше за него, устните на Караконджула каз-

ваха аз и тоя аз говореше за себе си. – Тодор умря. И какво
правиш ти? Не почиташ паметта му, не го опяваш. Не ис-
каш да говориш за него. Защо, вместо да се опитваш да му
правиш дървени фигури, не разкажеш какъв бе Тодор на хо-
рата, дето са го забравили, и на тия, дето въобще не са го

познавали? Ето, ти го помниш и знаеш какъв беше. И за-
това, Кара Кольо, сега го виждаш такъв, какъвто го помниш
и какъвто беше. Ала тоя човек, който си довел със себе си,

406