Page 419 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВОТИВ НА ВИТЕК

***

А витеците се върнали след седем дни при самодивата,
на която единият разказал ето какво:
– Дълго време търсехме пещерата, но преди нея зава-
рихме змея на една поляна да бере билки. И тоя беше добър

– веднага ни каза що да правим. Извади от джоба си едно
сребърно човече. Рече: „На това му викат вотив. То е
изображение на болен човек, за когото хората се молят на
светците да оздравее. Затова трябва да направиш хубав

вотив, да го поставиш пред иконата на светеца, на когото
се молиш, та да може същият този светец, като дойде,
да вземе вотива и по него да разпознае човека, когото
трябва да спаси.“ Благодарихме на змея и бързо се вър-

нахме в селото, където заедно със селяните денем правехме
сребърни фигурки на болните, а нощем се молехме за тях.
И наистина много хора спасихме. Но тогава и брат ми се
разболя от страшната болест. И то се знае, аз му направих
най-хубавия вотив. Щото то беше като да правя изображе-

ние на мене си. Сложих го тоя вотив в църквата, молих се
на всички светци. Но брат ми не оздравяваше… Или не зас-
лужаваше да оздравее, или вотивът му не бе добър. Като не

вярвах да е първото, а по-скоро второто, тръгнах отново да
търся змея. Брат ми и той дойде с мене – не можех да го
спра. Тоя път не открихме първо змея, та се намерихме пред
пещерата, дето води до бърлогата му. Пръв аз влязох в нея.

417