Page 418 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

В същия ден хора от селото, водени от стара баба, нав-

лезли в еловата гора и стигнали самодивата и витеците. Ос-
тавили дарове в краката им.
Сетне заговорила бабата:
– Дошли сме да ви молим за помощ. Щото страшна
болест мори селото, та децата ни измират.

Замълчала бабата.
Заговорил един от витеците:
– Кажи, бабо, що трябва да сторим ние. Да видим дали
ще ни стигнат силите…

– И аз не зная, сине, ама горе, навръх планината, каз-
ват, живее дърт змей. Тоя всичко знае! Ще идете него да
питае. Пътят до бърлогата му минава през една пещера, от
която човек не е излизал жив. Ама вие сте витеци, та може

и да успеете…
Е, съгласили се близнаците. И тръгнали да търсят змея.
А самодивата останала в гората със селяните. Послед-
ните тръгнали да си ходят и тогава пак се чул гласът на ста-

рицата:
– Юдо, ти разделяла ли си съдбата на тези близнаци?
Отговор не получила и отново тя заговорила:
– Близнаците, юдо, се раждат с една съдба, та ако еди-
ният умре, то скоро и другият ще погине. За да не става

така, трябва да им разделиш съдбата. Аз ще ти кажа как…

416