Page 421 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ВОТИВ НА ВИТЕК

една река в гората. Тя застанала по средата на течението,

единият близнак – на левия бряг, а другият – на десния. И
между тях – самодивата, дето държала в ръцете си голямо
яйце с два жълтъка.
Тя казала:
– Близнаците се раждате с една съдба. И ако единият

умре, другият ще го последва. Ако искате да разделите съд-
бата си, елате и яжте от това яйце. Ако не – останете си на
брега.
Близнаците не помръднали от мястото си.

***

То е ясно, че те останали завинаги заедно. И всичко де-
лели. Даже взели самодивата за жена – и тя им била обща.
И от тия витеци и тая самодива тръгнал родът ми. Та и

мъжете са ни все такива – когато дойде време за умирачка,
гледат да са заедно, да посрещнат смъртта рамо до рамо с
братята си. Пък жените – те са като юди; когато обичат
двама мъже, искат ги и двамата. А когато почувстват, че
може да останат сами, гледат да ги разделят, та да запазят

поне единия при себе си. И те такива…

КРАЙ

419