Page 396 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

трябва да е той. Сега аз знам, но по него време не знаех

името му. Само предполагах за него.
Докато се опитвах да го предугадя, и ето, сред многото
дървени фигури, видях как една сянка се плъзна под прозо-
реца на Кара-Кольовия дом. Мене ме обзе страх, сърцето
ми заби лудо и след мъничко само студът вече бе добре до-

шъл за горещото ми потно тяло, което се вцепени и не пом-
ръдна. Сянката пък постоя известно време, залепена до вън-
шната стена на къщата, сетне отиде до каруцата в двора и
направи нещо, дето тогава ми се видя странно. То беше ето

14
какво – извади оная една климия и я прибра под черната
си дреха. После бързо прескочи оградата и приведена,
хукна по уличката. Ала не тича дълго време, понеже се спря
пред моя двор. И като си помислих, че ме е видяла, понечих

да се върна вкъщи.
Тогава тая сянка срещу мене ми се разкри.
Свали черната си забрадка и в него миг от нощта сякаш
се роди такова едно младо девойче, каквото ако имаше на

село и по времето, когато аз бях млад, едва ли щях да на-
пусна родното си място и сега нямаше да се завръщам…
Това беше Росица – сама, единствена. Завинаги млада, за-
винаги красива. Завинаги Росица… И като се яви пред мене
за първи път, лицето ѝ бе тъжно – и все пак прелестно. Ос-

вен с мъка, покрито бе още с брашно. Ръцете ѝ също. А по

14 Климия - дърво, вкарано отстрани на каруцата, за да подпира рит-
лите.
394