Page 397 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ЗЕМЯ КАТО РЕШЕТО

това време на годината месенето на хляб беше разрешено

само на тия жени, които могат да бъдат оплодени и които
15
са без пране . И така като гледах тъжната Росица и браш-
ното по нея, помислих си, че причината за тъгата ѝ бе безс-
нежната зима, която щеше да ѝ отнеме възможността, дар-
бата да превръща суровото в печено. Понеже – то се знае,

без сняг, няма хляб.
Тръгнах бавно към Росица и я попитах:
– Какво има, дъще?
Още не бях казал, каквото имах да казвам, когато тя

сложи пръст на меките си устни и ми даде знак да замълча.
Сетне извади изпод ризата си една манерка, отвори я и като
опря гърлото ѝ у моите устни, повдигна я и ми даде да пия.
Тъй като не го очаквах, задавих се, но все пак отпих една

глътка. После Росица ми даде да пия и втори, и трети път
(манерката тогава си я държах вече сам), та аз разбрах (а
като разбрах, уплаших се), че тая вода не е обикновена. Тя
бе мълчана вода – ще рече, че тая мома, дето я е наляла, е

мълчала, докато я е наливала, и ще мълчи, докато трябва. И
– то се знае, всеки, който проговори пред мълчана вода,
трябва да отпие от нея три пъти, иначе тя ще загуби своите
магически сили и тайните ѝ ще бъдат разкрити…

15 Не са в мензис.
395