Page 10 - 13 конкурс кубрат

Светлините на „дансинга“

Кооперативният блок бе на завоя край шосето. През обедната почивка бригадирите
средношколци танцуват. След това - с мотиките са пак на дългия ред. Окопават царевицата
и се смеят.
Вечер всички са на дансинга. През 50-те години на миналия век други села нямаха
такова чудо. То бе до автобусната спирка. Мястото - оградено е телена мрежа. В дъното -
навес, наричан шапрон, с маси и бюфет. По средата - шадраван със златни рибки и цветни
прожектори.
До след полунощ музиката на нашите Шайковци свири. Младите танцуват валс, румба
или танго. Възрастните му друсват по някоя ръченица или залюляват Дунавското и
завършват с Елениното хоро. На някоя гимназистка баба й току се провикне:
- Спрете ба! Стига сте скачали! Цял ден сте копали. Нека и танцувалките си починат.
Веселията не минават без младежи от околните села. Те идват заради тукашните моми.
Така е открай време. Прадядовците им, когато са били на техните години, пристигали с
волски коли. Дядовците им - с конски каруци правели кошии по Елията. След години
бащите им въртяха педалите на велосипедите и по дигата, по дигата на тумби идваха
направо на дансинга. Техните синове вършеха същото - само че с мотоциклети. Днес и
децата на синовете им са тук, но с леки автомобили
Не дай Боже утре вместо леки коли да имаме самолети. В такива вечери ергенашите на
съседните села и близките градчета ще окупират селото. Перките на хеликоптерите им ще
се виждат отдалече. Накацали по баирите, те ще показват за какво са дошли техните
пилоти.
И това ще стане, пак всичко ще се върти около дансинга. Когато светлинни заплуват по
лятното небе, потънали в сянката на стрехите и подпирайки зидовете им, ще се гушат
влюбени. Те .« чуват далечния удар на тъпана и дрънченето на чинелите му. Не забелязват
блещуканията на звездите, нито огнените дири на падащите им сестри. Не разбираш
шепота на кавалера, но моминският кикот ги издава...
От хорски срам ли, влюбените, макар и ненаситили се, отново тръгват към центъра на
селото. Все по-силна и ясна е нощната мелодия на кларинета
и тромпета, допълвана от приятните звуци на разтягания до краен предел акордеон. А там,
на дансинга, във вихъра на все по-ускоряващото се темпо всеки “стъпва” на тъпана, тактът
на който съпровожда и барабанът.
Желязка и Петър са най-красивата танцуваща двойка. Шахтата за светлините е открита.
Кракът на момичето е тук над нея. Петър със сетни сили опита да избягнат опасността.
Завъртайки се, падат в дълбоката вода. Изведнъж музиката спира. Развеселеното
множество завиква: “Хайде, Петьо, давай, Желязке!” Петър се изправя. Разноцветните
светлини го заслепяват. Гмурка се и подхваща Желязка. Издигната над водата, тя поема
въздух, изскубва се от ръцете му и побягва сред накачулилата ги навалица.
Далеч от хорските очи Петър я настига.
- Не ща да те видя! - бързо и сърдито изрича тя с посинелите си устни. - Искаше да ме
удавиш.
- Слушай.
- Не искам да те чувам! Изложи ме пред всички.
Светлото облекло на момичето бе прилепнало плътно към тялото му. На лунната
светлина то изглеждаше като без дрехи. Дни наред из селото се говореше за случилото се
на дансинга. Колко пъти Петър й обясняваше, че някой зевзек си е направил зла шега -
махнал капака на шахтата. Желязка внезапно полетяла назад и станало къпането. А тя
знаеше своето - че щял да я удави. Най-после той не се стърпя:
- Абе, ако си беше счупила крака, кой ще те вземе за булка?