Page 11 - 13 конкурс кубрат

Макар нощта да бе тъмна, отново радостни слънчеви лъчи огряват моминската душа. В
края на лятото, преди Петър да отиде войник, той и Желязка се задомяват.
След години се срещаме с него. Стискаме си ръцете. Радваме се. Виждам, че сребърни
нишки са започнали да блестят в косите му. За ученичките чарът му бе в неговия перчем,
който отново бе над дясната страна на челото му, но вече прикриващ появилите се по него
бръчки. Започна с “как съм, що съм?”, минава през обичаната ни младост и заразказва:
- Синът ми вече е голям. Оня ден научавам, че си имал приятелка. Съседките ми
изказаха, че често идвала у нас. Щом излезнат на улицата, тя веднага го хващала под ръка.
Момичето било хубавичко, даже много красиво. Наскоро моят ми иска пари. Разгеле -
викам си. Вадя портмонето и докато ме гледа в ръцете, го питам:
- Чувам, че когато с майка ти ни няма вкъщи, посещавало те някакво девойче. Кое е?
Откъде е?
Слушах Петър. Представих си как синът му се е изчервил, ушите му на божур са станали,
както едно време с нас се случваше. Той продължи с отговора на сина си:
- Тати, ти си ми казвал, че някога с мама сте се харесали на една от вашите ученически
бригади. И ние на бригадата се запознахме с Мариана. Тя е стройна като мама, руса е, с
небесносини очи. Обичаме се...
Той ми приказва, аз го гледам и си мисля: “Момче, момче-е-е, отдалече почваш. Оттам,
отдето и аз тръгнах...”
- Какъв е характерът й? Душата, душата й каква е? - припряно го прекъсвам разправя
ми Петьо.
- Отсега нататък ще й гледам душата. - Бързо отвръща синът ми.
Подавам му петдесет лева, с поглед ме кара да ги събера поне с още двадесет и не
спирам:
Душата й гледай! Да е добра! Да не си като съседа ни Енчо. Жена му навремето е била с
най-хубавите крака. Но е тях цял живот го тъпче. Или като оня, дето търсел жена, ама да е
гьрдеста. Намерил си човекът жена по мерак. Сега тя го пече на шиш. Белите й кратуни
отдавна са му тежки, черни гири, които удрят ли го, удрят по главата, че от някогашния му
наперен и къдрав алаброс и косъм не остана. Да знаеш, небесно-сините очи се преобръ-
щат на зеленикаво-котешки, а русата коса - на тъмен облак става. Забули ли те, ще те
оплете като пиле в кълчища. - Разбирам, че не ме чува и продължавам тихо и съскащо-
разгневен. - Важното е момичето да е с добра душа!
Само добрата душа се облагородява! Тя дарява мъдрост
и стопля мъжкото сърце... Пък разбери какво е семейст-
вото й, що за хора са родителите й, на коя от бабите си
прилича,
- Тъй му рекох на моя син. Дадох му сто лева и изфуча да
си опознават душите със стройната, русолявата и с
небесно-сините очи... Като че ли с парите сгреших - рече
съученикът ми, но с душата - не съм! Само че нашите
бригадирски лета се оказаха еднакви - започват с труд и
голяма любов, а свършват е женитба и деца...
Той замълча. Стоим и се гледаме. Мислите на моя Петьо
ме връщат в ученическите ни години. Като че ли чувам
да идва отдалече музиката на Шайковци. А нейната
свирня - кого ли не радва...