Page 13 - 13 конкурс кубрат

За лелите

„…И леля и зела кобиличката,

че погна Гана из уличката.”
народна песен

Българските села от край време са пъстри на цвят и на характери. Там

човек може да види такива хора, каквито няма никъде другаде. Винаги има и
по една жена – опасна, хитра, все пак забавна, но непредвидима, която всички

обичат, но и не искат да засичат – било в село и особено в града. И в
Търчимокрище имаше такава жена – казваше се леля Гинка.

Леля Гинка беше петдесет и три годишна. Не беше родом от
Търчимокрище, но когато преди трийсет и пет години дойде млада булка,

бързо успя да го опознае и вече толкова време беше неизменна част от
обществения му живот. Мъжът ѝ беше умрял преди десетина години, а децата

ѝ живееха в града. Споделяше деня си само със своята свекърва – баба Донка,
която обаче беше няма и нейната компания не ѝ беше достатъчна. По цял ден

сновеше нагоре и надолу, от къща на къща, и все клюки ѝ бяха в устата. Не
беше лоша жена, търсеше само комичното, но и много често сама попадаше в

него. Нейните истории се приказваха в цялата околия, но най-интересно беше,
когато тя разказваше.

Както всеки ден, леля Гинка отиде в кафенето. Имаше си процедура –
първо пиеше кафе, после отиваше на работа – в пощата. Този ден беше петък,
а в петъците тя винаги споделяше на съселяните си за своите перипетии.

Много от това, което говореше, не беше за пръв път, но така го украсяваше, че

хората не можеха да познаят, че тази история вече са я слушали.

Дойде заветният момент. Леля Гинка стана и рече:

- Добър ден! Аз съм ваш’та леля.

„Публиката“ прихна да се смее, защото всеки път се започваше с този
поздрав.

- Днес ще ви разкажа за моята леля. И тя като мен беше едра жена, но се
спомина преди две години. Да я прости Господ, имаше трески за дялане. –

допълни тя и започна: