Page 17 - 13 конкурс кубрат

можели да ме подмамят и както съм още млад и зелен, като нищо да ми

опапат паричките.Не бяхме говорили така открито на подобни теми преди
и чувствах как баща ми изпитва трудност да ми каже това което всъщ -
ност иска , та и аз точно да разбера конкретно за какво става въпрос .
И така след време , което не бе чак толкова дълго , реших да проверя и
дам отговор на догатките и съмненията които се бяха появили в мен след
този разговор . Със задоволство установих, че е възможен и друг по-роман -

тичен вариант за изход от подобна ситуация . В съседство с квартирата ,
която си бях намерил , помня я и до днес, живееше млада детска учителка,
с която бързо се сприятелих и започнах да прекарвам по-голяма част от
времето си с нея . . . . Бях едро , снажно момче и след като ни облякоха в
моряшките униформи , сигурно съм станал още по-привлекателен , казано на
днешен език – атрактивен. Полека - лека си станахме близки с даскалич - ката
и в един от разговорите ми спомена, между другото, че наскоро е пре-
търпяла разочарованието на мимолетен несполучлив брак. Така започна на-

шето приятелство, в което аз се дообразовах в непознатите дотогава за мен
тайни , на новите извънкласни форми. Това със сигурност се бе отразило
пагубно на отличния ми успех , с който стартирах в началото на учебната
година , до такава степен , че се е наложило да уведомят баща ми с писмо
от училището , за прогресиращия спад .
И така, в един слънчев пролетен ден, Снежана , така се казваше учител-
ката , ме повика да помогна в брането на черешата, която беше на улица-

та пред дома и. С кошничка в ръка, снабдена с метална кука за закачане
се качих и запрескачах от клон на клон, поставяйки внимателно череши-те
в нея . В приказки, смях и закачки беритбата вървеше леко и забавно.
Снежито ме замеряше с някоя череша, а звънкият и смях звучеше наоколо.
Бях се събул бос , за да не се подхлъзна , което и даваше допълнителна
възможност да ме докосва и гъделичка по краката, когато преминавах по-
ниско , над нея. Това занимание си беше само наше , дотолкова наше ,че не
сме и чули, нито видяли баща ми , който не само беше оставил багажа си

в квартирата ми, но и вече пушеше поредната цигара , приседнал на пей-
ката срещу нас.
-- Хайде , бре , даскале ! Не я ли обрахте вече тая череша ? ....
Шашнах се ! Нямаше как да сбъркам този глас и едва не паднах от кло-
на на който седях . Скочих на земята притеснен , с кошницата в ръка .
-- Здравей ! Добре дошъл ! Заповядай ! Кога дойде ?!

В това време , Снежана грабна кошницата от ръката ми и потъна някъде в
двора на къщата. Влязохме с баща ми в квартирата , а гърлото ми пре-
съхваше , като знаех каква гледка го очаква вътре . Тясна стая с две еди-
нични , неоправени легла, а по средата масичка с препълнени пепелници с
фасове , моя и на съквартиранта ми , който за голям късмет го нямаше в
момента . Въпреки това разговорът потръгна добре :
-- Как си ? , Добре ли си ? , Имаш ли пари ? , през което време изважда -
ше от чанта разни неща, приготвени от майка ми и ги поставяше на ма-