Page 19 - 13 конкурс кубрат

ПЕНЬОАРЪТ

/ Подарък за осми март /

Мой приятел преди време се задоми , но поради скромното си имотно
състояние бе принуден да заживее като приведен зет , или , както по –
модерно се изразяват днес , като поканен специалист . В желанието си да

направи добро впечатление , освен с добри обноски и примерно поведение,
не пропускаше възможността да обгрижи с внимание млада- та си съпруга
и най - вече майка и / тъщата / , за да има мир и любов в къщата . Така за
един осми март реши да ги зарадва приятно , като им купи и подари за
празника по един пеньоар . До тук добре , но лошото беше , че бяха еднакви
по модел и шарки , като целта му беше да няма някаква , макар и
благородна завист , между майка и дъщеря . Доволни и двете , след като
благодариха и почерпиха подобаващо, заживяха с обичайните ежедневни
грижи и задължения . Така , един ден приятелят ми , връщайки се малко по-

рано от работа , заварил жената наведена , разбира се , в познатия пеньоар,
да премита в коридора на къщата , а тя дори не го усетила, залисана в
домакинското занимание. Това го подтикнало на мисълта да я изненада с
любовни ласки , както и друг път се бе случвало неведнъж , обхващайки и
галейки я нежно по задните овални части , насочвайки определено
вниманието си под пеньоара. Така продължили няколко приятни минути

във взаимна наслада докато не прозвучал разнеженият глас на тъщата :
-- Зетко , аз съм баба ти , не ме позна ли ?
Като попарен се дръпнал и с неохота извадил ръцете си от затопленото
и току – що завладяно , подпеньоарно пространство .
Зачервен от притеснение , започнал да се извинява за допуснатото
неволно недоразумение , което би могло да се изтълкува като нарочно
прегрешение. Но тъщата , която не останала безразлична към споходилата я
интимнoст , а може би и с пресметнато очакване на подобна заигравка,

успокоила разтреперания зет , като го призовала да не се притеснява и да
не спира , а просто да се ориентира в обстановката . Последвали минути на
затишие и укротяване на страстите , след което – всеки се прибрал по стаите.

Не след дълго се върнала и съпругата и след кратка почивка започнала
да приготвя вечерята , облечена , разбира се , в познатия до болка пеньоар.
Лежал съпругът с вестник в ръка на дивана , не виждайки дори буквите и

премислял какъв ли подарък да избере за следващия празник ?

Така живеят дружно и щастливо и до днес .