Page 18 - 13 конкурс кубрат

сата , докато в един момент внезапно ме запита :

-- Пушиш ли ? , на който аз тутакси , без колебание отговорих - НЕ ! ,
след което той премести пълния пепелник понавътре на претрупаната вече
маса , за да смести останалите продукти , които продължаваше да вади от
чантата . Нямам си представа какви цветови нюанси съм придобил в мо -
мента след този реактивен отговор , но едва си поемах дъх за да мога да
продължа разговора , който въпреки всичко запази добрия тон. Нито дума

за училише , за успеха и друго от този род ? И все пак в главата ми се
появи едно съмнение, че едва ли само заради родителската обич и грижа
бе дошъл тук . Много по - късно щях да разбера истинската причина за тази
извънредна визита , по черешово време !
Неловкото положение спаси Снежана , която влезе с препълнена синя
фруктиера с череши и като не намери място на масичката, придърпа един
стол и ни сервира направо върху него. Похапнахме по няколко ”хрущял -
ки”, без да помня дали изобщо изплювах костилките , след което баща ми

си тръгна поживо , поздраво за вкъщи. Изпращайки го до пътната врата с
облекчение му пожелах приятен път и да носи ”Много здраве” на майка.
Няма да споменавам как протекоха дните ми след това , но в крайна
сметка завърших техникума с почти отлични резултати . Моряк така и не
станах , поради други причини , но те са за друг разговор .
Голяма част от моите съученици , които бяха кандидатствали , вече бяха
приети , а мен ме натириха в казармата , където изгубих две от най -

хубавите си години .

Черешата е красив и ароматен плод , символ на нестабилност в живота и е
перфектният пример затова , че той е не само кратък , но и много ценен.
Черешовото дърво призовава да отворим сетивата си за Щастието , за да
бъде животът ии изпълнен със сладки и плодотворни възможности и да се
насладим на красивите цветове около нас и го изживеем , сякаш е

последният и най - хубавия ни ден ! Направете го ! Аз не успях !