Page 106 - 13 конкурс кубрат

КАРАНТИНАТА НА ИВАН ПЕТРОВ

Не му стигат на Иван Петров заушката, дето я изкара на 40 години, хернията,
хемороидите, ами сега и Ковид.
Той е последният човек, който би помислил, че може да го залови тази опасна
гадинка – сутрин, обед и вечер гледаше пресконференциите на Националния щаб по
Ковида, между тях следеше новини, предавания и всичко, което показваха по почти
всички телевизии, тъй като от страх да не пропусне нечие животоспасяващо
указание, често прещракваше каналите. Спазваше всички предписания, до магазина
отиваше с ръкавици, маска и отгоре ѝ пластмасов сегмент от десетлитрова туба, дори
пропуши отново, като разбра, че на вируса не му понася никотин. И на̀... На
четирийсетия ден от карантината се събуди, пи си кафето както обикновено и като

видя, че жена му не се мотае в пространството на бившата тераса, която преди
години затвориха, за да вкарат в нея печката и хладилника, придърпа табуретката и
открехна прозорчето, да изпуши цигара. Дръпна веднъж, дръпна втори път, и му се
зави свят. Облегна глава на перваза и жена му Цветка влетя.
– Ей, не може да се размине човек с тебе. Тука, в теснотията намери да се
буташ – и минавайки към хладилника, го ръгна с лакът, според Иван, нарочно.
Разбираше я – вчера получи двойка за съчинението по литература на сина им, пък
беше завършила българска филология. Не било по темата, писа учителката и Цветка
едва не фрасна монитора с бърсалката за прах, която държеше в момента.
– Лошо ми е – простена Иван, колкото може по-жалостиво.
– Що ти е лошо, бе – надвеси се над гърба му Цветка. – Да не си хванал Ковид-
а. Ами да, вчера те видях на стълбите да се хилиш срещу оная кикимора от третия
етаж и си беше свалил маската. То това остава, да ни изпозаразиш...
На Иван му стана още по-зле, присви го и стомаха, както обикновено ставаше,
когато Цветка говори над главата му.
– Ох, отивам в тоалетната – надигна се той, превит на две.
– Каквооо? И диарията ли те почна? Сега остава и температура да имаш.
Ивкооо, дай термометъра – провикна се Цветка към хола.
Температура нямаше, но за всеки случай Цветка позвъни на 112.

– Ало, мъжът ми не се чувства добре... Амии, свят му се вие, май и
разстройство има. Какво да правим?
Иван не разбра какво ѝ отговориха, но тя трясна слушалката.

Мизерници ниедни – не стига че един час чакаш да ти се обадят, ами... ще ми
казва тя на мене.
– Какво ти каза – за пореден път попита Иван.
– Какво... да съм те лекувала. А на тях за какво ще им плащат. Божеее, ами ако
си ни заразил? Ами детето?