Page 107 - 13 конкурс кубрат

И се почнаха мъките Иванови.
Изолираха го в спалнята, където нямаше ни телевизор, ни компютър, а
телефона му Цветка взе, щото от електровълните главата щяла да го заболи още.
Храна тя му оставяше, като открехваше вратата, буташе табличката на пода и бързо
затваряше. Лошото беше, че храната бе питателна и здравословна, според
Цветкините разбирания: настъргано червено цвекло, варени картофи, суров спанак,
уж на салата... и предимно чай. Ракията бе напълно отрязана, щото специалистите
писали, че тя не бори Ковид-а. Цигарите пък опушват стаята, тъй че за тях той дори
не отвори дума. Можеше да излиза единствено до тоалетната, като минаваше по
специално застлана от Цветка пътечка и след ползване на помещението, беше
задължен да го дезинфекцира основно, за което жена му стриктно следеше.
Протестите му, че няма температура и вече не го боли главата, не дадоха резултат.
Първите дни Иван пробва да чете книга, но на нощното му шкафче стоеше
само „Домашен майстор“, издание от 1980 г., която още не беше дочел. Стори му се,
че някои от съветите са поостарели, но Цветка не даваше да заразява други книги.
Следващите полугладни дни изкара в полусън. Вече дори не му се ставаше да
наднича през прозореца. Някъде на петнайстия ден обаче, незнайно как, в
северозападната полутъмна спалня, през полуспуснатите завеси, проникна слънчев
лъч и погъделичка притворените му клепачи. Някакъв прилив на енергия го накара

да се надигне, още повече, че иззад затворената врата дочуваше мелодия на
телефон – и като че ли беше неговият телефон. Ослуша се – никакъв шум от кухнята.
Открехна вратата предпазливо, пристъпи с боси нозе – в кухнята нямаше никой.
Свърна към хола, погледна – и там беше празно. Телефонът му отново прозвъня от
кухненската маса.
– Ало, адаш, к`во става бе, къде се изгуби? Тука с Пешето пием трета бира и
все се оглеждаме за тебе...
– Как, ами карантината?
– К`ва карантина бе, нали още оня ден я свалиха. Ти на кой свят живееш? Айде,
чакаме те!
Входната врата се хлопна и коридорчето се запълни от мощната фигура на
Цветка, с чаша в ръка. Явно беше пила кафето си при съседката.
– Ти що не ми каза, че карантината била вдигната, ма?
– Е, вдигната – и какво? Веднага се юрваш да излизаш. Не стига, че не работиш,

ами сега и да ми се мотаеш...
Иван обаче вече се беше облякъл и бързаше към хубавия си слънчев живот.