Page 108 - 13 конкурс кубрат

ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

Синът, внучето и американската снаха дойдоха за Коледа и донесоха прасе. Живо.
– Въй, майка, ми то много малко, бе, една тава няма да напълни – както
обикновено избърза Мара, жена ми, веднага след като отвориха ажурената

кошница и то излетя от нея с квик.
– Какво говориш, мамо, това е минипиги, домашното ни прасенце.
Мария извъртя очи, но остана с полуотворена уста, без да каже нещо – все пак
малко се стесняваше пред Анита, американката.
– Мама, ета Марика, наша Марика – поясни снахата.
– Че и на мен го кръстили, бе Кольо – след като няколко пъти безмълвно отвори
и затвори уста, простена Мара.

В това време Марика опита да се мушне под кухненското диванче, но като не
можа, обиколи масата, подуши краката на всички и заби острата си муцунка
между стената и шкафа. Оттам изпълзя хлебарка. Марика я побутна насам-натам,
после примлясна и хлебарката изчезна.
– Ой! – плесна ръце Анита, снахата, внукът Антъни се заля в лудешки смях, а
Марика се спря, разкрачила четирите си копитца на новите ни лъскави плочки и
ни загледа с блестящи очички.
– Я, яде хлебарки – каза Мара с гальовен вече глас.

– Трудно беше да я докараме, не всички авиокомпании превозват животни –
обясни синът. – Тате, ще се наложи да я оставим тука до лятото, хем да е с Антъни,
когато дойде пак през ваканцията, че детето много я обича.
– Ми, Кольо, че то и кочината на село развалихме – обади се боязливо Мара.
– Какво говориш, бе, мамо, това е домашно прасе, знаеш ли колко е скъпо. Ще ти
кажа как да го храниш, а иначе е много чисто, няма да ви създава грижи.
И така, гостите си отидоха, а Марика остана с нас.

Това, дето нямало да ни създава грижи, не се оказа баш тъй. Да беше котка или
куче, щеше да спи през повечето време. Това животно като че ли изобщо не
заспиваше. И като не заспиваше, трополеше непрестанно. По теракота в кухнята,
банята и коридора, по ламината в хола и спалнята. Мара напразно застилаше
старите килимени пътеки, уж да ходи по тях, ама къде ти. Сутрин ги намирахме
сбрани на харман, а Марика весело препускаше около семейното ни легло и ни
гледаше предизвикателно. Добре, че не можеше да скочи при нас, но пък само
да докопаше висящо крайче на завивката – майко мила! Нейсе, стана това, което

се очакваше: запротестираха съседите не само от долния апартамент, но и от
съседните, че и от горния. Трябваше им време, докато разберат какво така
трополи у Колеви, но нямаше как да остане в тайна. Първа Червенпеева видя
прасето и след ден за съществуването му знаеха и в съседните блокове. Още
същия следобед като слизах надолу, се отвори вратата на партерния етаж и
домоуправителят Спиридонов застана пред мен: