Page 109 - 13 конкурс кубрат

– Колев, имах ви за сериозни хора, ама какво е туй нещо, бе? Всички протестират.

Направих се, че не разбирам:
– За какво, Спиридонов?
– Как за какво – свиня сте гледали в апартамента си.
– Е, свиня е силно казано, Спиридонов. Съвсем малко прасенце, декоративно,
дето се вика, домашен любимец...
– Какъв домашен любимец, бе, свинята си е свиня.
– Мини пиги, ако обичаш.
– Не обичам, не обичам! Искам да го махнете, иначе не отговарям.

Изръсихме се. Купихме мокет, уж от евтиния, ама пак отидоха двете пенсии,
отделно за майсторите. Застлахме навсякъде. А на Марика купихме кучешки
повод и Мара взе да я извежда в градинката. Децата я харесаха.
Обаче, не – Спиридонов си е Спиридонов.
– Колев, какво стана, махнахте ли свинята?
Викам му:

– Ами щом не знаеш, значи вече не пречи на никого. Навсякъде сме настлали
мокет.
– Пречи, пречи. Пак се чува. Пък и хората се притесняват – сега свинската чума е
навсякъде. По Балкана дивите свини избихме, вие вкъщи я вкарахте. Утре смятам
да ида в общината.
Реших да го изпреваря и преди девет часа бях на гишенцето. Подадох паспортчето
с вписаните в него ваксинации и номер на микрочипа, както и бележка от
ветеринарния лекар в близката лечебница.

Чиновничката ги поразгледа:
– Ама какво е това – то не е на български.
– Ами издадени са в САЩ – вижте, има бележка и от български лекар.
– Преведете ги!
Намерих лицензиран преводач, преведе всичко, сложи подпис и печат, на другия
ден пак преди девет бях пред гишенцето.
– Добре – каза чиновничката. – Марика. Не виждам тука куче ли е или котка.

– Прасенце – казах.
– Каквооо?
– Прасенце – повторих – мини прасенце.
– Какво говорите. Ние тук регистрираме домашни любимци.
– Ами то е домашен любимец.
Тук чиновничката явно не издържа, изправи се иззад стъклената преграда и
видях, че е доста едричка.
– Господине, подигравате ли ми се? За какво се занимавам с вас два дена? Ние

регистрираме кучета – е, може и котка. За прасетата има БАБХ!