Page 111 - 13 конкурс кубрат

КАК ВЛАДО БОКЛУКА СТАНА МИЛИОНЕР

Кой и как му лепна този прякор, Владо не разбра, но си го носеше още от
първи клас. Може би, защото около чина му винаги се търкаляха станиолови

опаковки, целофанчета от ядките, с които майка му го изпращаше на училище,
мазни хартийки с кетчуп от пицата. С тези питателни храни Владо израсна здрав
и силен, образова се, започна свой бизнес, но прякорът му остана. Срещне го
например съученик и ухилен, отдалеч вика: „О-о-о, Боклук, мараба, как си, ко
ста`а?“ Като образован и възпитан, Владо отговаря: „Благодаря, добре съм,
направих си туроператорска фирма, мини някой ден.“ Оня, още по-нагло ухилен:
„Браво, браво!“, и естествено, не минаваше.
Но Владо не е ял ядки и шоколади напразно. Захвана се сериозно и изчете

препоръчваните десет мотивационни книги, които, общо взето, му препоръчваха
да превърне недостатъците си в предимства. Недостатъци в работата или в себе
си той не виждаше, само прякорът... И тогава излезе онази европейска програма
за туризма, щедро финансираща нестандартните туристически продукти. И Владо
се замисли: Морето бетонирано, планинските курорти скъпи и без сняг, горите
изсечени, реките пресъхнали, крепостите бутафорни – т.е. всичко е нестандатно,
ама туристите го приемат за стандартно, обръгнали са. Той обаче знае какво не са

виждали чужденците, по какво се захласват – по боклука. Сочат си един на друг
шаренията край пътя, прехласват се по пърхащите найлони, щракат с телефони и
фотоапарати, жужат с камери, а като минава автобусът покрай циганските
махали, направо се лепят на стъклото и не могат да се нарадват. Седна и за една
нощ си написа проекта.
Сега Владо е милионер. Фирмата му е единствената в света, която
рекламира боклука. „Живот на сметището – виж какъв не искаш да бъдеш!“;
„Върни се в Средновековието! Поживей в къща без вода и без тоалетна!“; „Не

харесваш живота си? Посети България!“; „Десет дни в ромската махала на
Сливен“; „Петнайсетдневен тур из най-боклучавите места на света: „Факултето“,
„Столипиново“ и „Шекер махле“, „Токайто“, „Меден рудник“, „Максуда“ – едно
ново изживяване“, са само част от туровете, които предлага. Това германци,
французи, англичани, да не говорим за японците, са предплатили и по две години
чакат ред. Бизнесът върви, но и притесненията вървят. Циганите взеха да се
замогват от бакшиши, и не само музикантите и кючекчийките, ами и чаветата

натрупаха капитал. Една въшка за десет евро продават. И като позабогатяха, взеха
да развалят дестинацията. Но пък от друга страна, останалото население се
ориентира и тези, дето досега не изхвърляха боклука си през балкона, взеха да го
правят, а покрай гари и пристанища се наслоиха цели нови сметища с вносен
боклук, та има, има перспектива за бизнеса на Владо.