Page 142 - 13 конкурс кубрат

5
Малко преди приключването на пазарния ден е най-интересно. Купувачите
очакват производителите да не връщат обратно продукцията, а да й свалят цената.
И тръгват на лов.
Този ден бях на една маса с една жена, която по-рядко излизаше на пазара,
защото гледаше възрастните си родители на село, отдалечено от града някъде на
около петнадесет километра. Почти бяхме на вълна прибиране, когато пред масата
се спря един мой съсед. Погледнах го въпросително, но той се направи, че не ме
познава, и внимателно ни огледа и двете.
- Вас човек как може да ви раздели. Все сте една до друга – отсече той.
- Никак – отговори жената до мен.
- Оооо, гласът ви е леко дрезгав и много секси. Пушите ли цигари? Може би е
от това – изрече на един дъх съседът ми, вперил поглед в жената до мен. – Хубава
сте. Каня ви на едно кафе, а тя (той посочи мен) ще пази масата.
Вече бях уверена, че флиртаджията е под въздействие на алкохола. Реших да
се намеся и да го отпратя към входа на блока. Само на около петдесетина крачки от
нас. Чувствах притеснението на съквартирантката си по маса.
Но тогава той смени тактиката. Започна да купува. Купи останалите
краставици, след това си избра няколко пипера, малко патладжан. Разбира се, от
стоката на жената до мен. „Е, все пак излезе купувач! Не само неуспял сваляч!” –
помислих си аз.
В този момент той отправи поглед и към моята стока.
- Тия чушки люти ли са? Ям люто, но да не е силно люто. Нещо средно. Ако са
такива, купувам ги.
- Точно такива са. Леко пукани, с малко оцет и чесънче са чудесни.
Просто бях решила да се простя със силно лютите чушки и да му дам урок,
когато открие какво е купил.
- Добре, съседке! Мислиш, че не те познах? Познах те, ама си трая, защото тая
(естествено, жената до мен) ми харесва. Да не вземеш да кажеш на жената!
Успокоих го, че днес нито съм го виждала, нито съм го чувала.
- Дай тогава и тия камби!
Разплатил се с нас, той пое торбичките и тръгна към входа ни. Ненаправил и
няколко крачки, обърна се и отново довтаса при нас.
- Аз казах ли защо ги купувам тия камби. Май не. Ама те не ми и трябват.
Какво ще ги правя?
Изгледах го с поглед, който би го убил. Но той само се засмя, намести очилата
си, почеса си носа и рече:
- Знам какво да ги направя. Но са малко. Донеси утре още толкова. Туршията
от мен, ракията от теб. Айде, чао и на двете.
После погледна отново седналата вече на стола си жена до мен и отсече:
- Хубава си, бе!