Page 140 - 13 конкурс кубрат

- Аз ще го режа или ще го изправям – отсече мъжът.
В първия миг не схванах смисъла на казаното. Звучеше доста отривисто и
многозначещо. Но веднага излязох от ситуацията.
- Продуктът? Както решите вие.
- Да, продуктът! А вие какво си помислихте?
Врътнах се и го оставих с дебелите краставици в ръце. Е, да го обслужва Дора.
Все пак е неин клиент. „Зевзеци всякакви!” – промърморих под носа си и си седнах
на стола.
3
Всеки божи ден, по едно и също време, известен господин в града ни, на път
за работата си прави оглед на масите. И към шестнадесет часа, на връщане от нея,
отново. Днес беше подранил. Явно рано беше свършил всичко и в жаркото
безвремие на следобеда отново проверяваше дали продавачите са по местата си и
какво е станало с продукцията им. Спря се пред нашата маси.
- Тия големи розови домати кой ги произвежда? – усмихнато попита той.
- Аз – отговорих му.
- Този дали има килограм? – и посочи най-едрия.
- Килограм и петдесет грама – заключих аз.
Беше наистина толкова. Сутринта с огромна гордост следях окончателния резултат
на електронния кантар.
- А, не мога да го хапна сам. А жената не обича розови домати.
- Както решите. Продукцията е моя, купувачи много. Не се страхувам, че няма
да мога да го продам – отговорих му с известна гневна нотка в гласа си.
- Да, как ще го купи друг. Купувам го! Ще му се радвам, докато реша с кого ще
го споделя – беше крайното му решение.
И доматът смени собственика си. Аз гледах след отдалечаващия се купувач,
който носеше в голямата си длан големия розов домат. Доволен от покупката, той и
в движение вдигаше ръката с домата пред погледа си. Наслаждаваше му се.
„Зевзеци всякакви!” – отново изрекох под носа си и забих поглед във вестника
пред мен.
4
Това лято в късните следобедни часове по авенюто ни редовно се появяват
мургави млади хора. Роми, които работят на едри земевладелци за насъщния.
Почистват лозята от млади филизи или се борят с адската горещина сред
хибридната царевица. Към седемнадесет и тридесет хукват към магазините в
квартала, за да купят провизии за няколко дни. Парите ги съхраняват жените –
старателно ги крият в сутиените си. С обигран жест вадят винаги толкова, колкото са
им нужни за плащането на покупките. Пред нашите маси почти не се спират.
Дочухме разговор един ден, че тия зад масите са луди, защото продават страшно
скъпо. Не се интересуваха от качеството на продукцията. Търсеха евтина стока.
И днес триумфираха пред нас. На групи. Не узнахме дали по роднински, или
по интереси. Но предстоеше и това да разгадаем.
Подавах изтеглен пипер, поставен в прословутите торбички, когото с
периферното си зрение забелязах Дора да поставя старателно друга торбичка на
масата ни. След това внимателно я огледа и след като се увери, че тя е в достатъчно
статично положение, седна на стола си.