Page 141 - 13 конкурс кубрат
P. 141
- Дори, какво е това?
- Кое, торбичката ли?
- Да.
- Остави я една от ония мургавите. Купила яйца и не искала да ги разнася по
магазините. Ще й ги съхранявам, докато дойде да си ги вземе.
Дорина работа.
След около половин час дружката ми започна да се безпокои:
- Тия да не изкупиха целия магазин. Да идват да си вземат яйцата, че може да
си тръгна и по-рано. Ако не дойдат, ще ги оставя ти да ги дадеш.
- На кого да ги дам? Как изглежда момичето?
- Черно, слаби, с клин и светла блузка.
Пред нашата маса мина момиче с подобно описание, което говореше високо
на странен език на младия мъж до нея.
- Това ли е?
- Не, май не! – отговори Дорито.
След двамата млади си зададоха четирима – две млади жени вероятно с
мъжете си.
- А сред тия?
- Ааааа, че те всички си приличат – отсече Дора. – Не мога да я позная.
Ееее, това вече е проблем. Беше минал почти час, а никой от минаващите
мургави млади жени не си потърси яйцата. Ами сега?
И в този момент пред масата ни най-после се спря очаквана млада жена.
- Вие за яйцата, нали?
- Не, не ща ица. Искам краставци. Две кила.
- Но не оставихте ли вие яйцата? – продължи настоятелно Дора.
- Искам краставци. Дебели. Две кила. Неща ица.
Дора я снабди с краставците. Момичето тръгна, но само след две-три крачки
се върна при нас.
- Ицата сигурно са на рунината. Аз ще й ги дам. Тя замина. Ща гий забравила.
Мургавата хубавелка грабна торбичката с яйцата и забърза след
отдалечаващия се мъж. А Дора въздъхна с облекчение.
В този момент мен ме осени велика мисъл:
- Дори, на правилния човек ли даде яйцата? Какво е това рунина?
- Сигурно роднина – отговори дружката ми.
- Ами ако сега се появи истинският собственик на яйцата, какво правим?
Дора опули очи, аз избухнах в смях.
Към създалата се ситуация се присъедини и Маргото.
- Дори, имаш ли яйца?
- Имам, вкъщи.
- Ами ако се появи рунината, ще трябва да се понапънеш и да снесеш някое
яйце. Малко трудно ще ти бъде, май доста бяха.
- Вие нямате ли си работа, че се занимавате с мен. Я си гледайте масите! Аз
ще му мисля.
Спряхме със закачките. Усетихме тревожна нотка в гласа на Дора.
Но до края на пазарния ден никой не дойде на масата, за да търси яйцата.
Предположихме, че са стигнали здрави и читави до рунината.