Page 141 - 13 конкурс кубрат
P. 141

- Дори, какво е това?
                      - Кое, торбичката ли?
                      - Да.
                      - Остави я една от ония мургавите. Купила яйца и не искала да ги разнася по
               магазините. Ще й ги съхранявам, докато дойде да си ги вземе.
                      Дорина работа.
                      След около половин час дружката ми започна да се безпокои:
                      - Тия да не изкупиха целия магазин. Да идват да си вземат яйцата, че може да
               си тръгна и по-рано. Ако не дойдат, ще ги оставя ти да ги дадеш.
                      - На кого да ги дам? Как изглежда момичето?
                      - Черно, слаби, с клин и светла блузка.
                      Пред нашата маса мина момиче с подобно описание, което говореше високо
               на странен език на младия мъж до нея.
                      - Това ли е?
                      - Не, май не! – отговори Дорито.
                      След  двамата  млади  си  зададоха  четирима  –  две  млади  жени  вероятно  с
               мъжете си.
                      - А сред тия?
                      - Ааааа, че те всички си приличат – отсече Дора. – Не мога да я позная.
                      Ееее,  това  вече  е  проблем.  Беше  минал  почти  час,  а  никой  от  минаващите
               мургави млади жени не си потърси яйцата. Ами сега?
                      И в този момент пред масата ни най-после се спря очаквана млада жена.
                      - Вие за яйцата, нали?
                      - Не, не ща ица. Искам краставци. Две кила.
                      - Но не оставихте ли вие яйцата? – продължи настоятелно Дора.
                      - Искам краставци. Дебели. Две кила. Неща ица.
                      Дора я снабди с краставците. Момичето тръгна, но само след две-три крачки
               се върна при нас.
                      - Ицата сигурно са на рунината. Аз ще й ги дам. Тя замина. Ща гий забравила.
                      Мургавата  хубавелка  грабна  торбичката  с  яйцата  и  забърза  след
               отдалечаващия се мъж. А Дора въздъхна с облекчение.
                      В този момент мен ме осени велика мисъл:
                      - Дори, на правилния човек ли даде яйцата? Какво е това рунина?
                      - Сигурно роднина – отговори дружката ми.
                      - Ами ако сега се появи истинският собственик на яйцата, какво правим?
                      Дора опули очи, аз избухнах в смях.
                      Към създалата се ситуация се присъедини и Маргото.
                      - Дори, имаш ли яйца?
                      - Имам, вкъщи.
                      - Ами ако се появи рунината, ще трябва да се понапънеш и да снесеш някое
               яйце. Малко трудно ще ти бъде, май доста бяха.
                      - Вие нямате ли си работа, че се занимавате с мен. Я си гледайте масите! Аз
               ще му мисля.
                      Спряхме със закачките. Усетихме тревожна нотка в гласа на Дора.
                      Но до края на пазарния ден никой не дойде на масата, за да търси яйцата.
               Предположихме, че са стигнали здрави и читави до рунината.
   136   137   138   139   140   141   142   143   144   145   146